Twilight Fans Forum
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search

Latest topics
» Честит рожден ден на Чоки!
Нед Авг 12, 2012 5:10 am by Мушки

» С колко завършихте 2011/2012?
Вто Юли 24, 2012 4:36 pm by sylar

»  Коя книга четете в момента? vol.2
Вто Юли 24, 2012 4:35 pm by sylar

» Какво яде/пи последно? vol.2
Вто Юли 24, 2012 4:31 pm by sylar

»  Как се чувстваш в момента? vol.2
Съб Юли 07, 2012 8:02 pm by Мушки

» tumblr.
Съб Юли 07, 2012 7:35 pm by Мушки

» Коя от дарбите на героите ви харесва най-много?
Съб Юни 02, 2012 5:49 am by rollinginthedeep.

» Скайп аватар vol.2
Чет Май 24, 2012 5:09 am by Мушки

» Taylor vs. Robert ?
Чет Апр 12, 2012 2:56 am by BellaCullen

Navigation
 Portal
 Index
 Memberlist
 Profile
 FAQ
 Search
Affiliates

You are not connected. Please login or register

Любимо стихотворение

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Любимо стихотворение on Съб Юли 04, 2009 12:34 am

Мушки

avatar
gotta move to the pain
gotta move to the pain
Текста му тук :goodgrief


Пейо Яворов - Песн На Песента Ми :Razz: :Razz:
Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава -
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога -
аз всичко знам. . .
Но знай и ти умряха там
и дявола и бога.
Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими. . .
Къде от ревност не горях
и в летен зной и в зимен мраз?
На труженик ли дрипав, гладно бледен,
в прихлупената изба ти не бе -
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?
Из дебрите на тъмните балкани -
посестрима хайдушка - и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли думи на съблазън
безсрамно ти не шепна,
без срам остала навсегда!
И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
. . .Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
с хули и проклятия?
И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай - няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни призраци, едвам
съзирани през тишината
на спомена мъглив.
Разбойник същ, подире ти вървях
и мислех аз:
какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и питах аз:
какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
претърсвах ги тогаз -
на миг пленените души.
Напразно търсих истина у тях,
създадени в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата -
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата. . .
И ей ме днес: погледай, връх е - самота.
И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.
И ти се върна! - празник ден. . .
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен - бъди у мен. . .
Сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.
Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!

Добавих "е" на заглавието.
Ири

Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите